Изминаха няколко дни. Дни, в които не знаех дали отново ще открия себе си. Дни, когато нямаше как да не се попитам защо се случи всичко. Защо бях толкова глупава? Защо вярвах в онова, което бе невъзможно да е вярно? Това беше моят край.
Край на всичко онова, което можеше някога да ме очаква. Край на една надежда, която ме крепеше цяла година, ако не и повече. И сега какво, край. Сама си го направих. Аз си бях виновна за всчико, аз ще си сърбам кашата сега. И няма да се оплаквам. Или поне така се надявам.
А началото... е, то беше просто едно ново начало. Начало на всичко. Но този път различно начало. Ново начало, все едно прераждане. Едно начало, когато ще бъда отново себе си. Без значение дали това ще боли или не, без значение колко ще искам да върна миналото. Но не. Няма да искам да го върна.Ще го погреба някъде дълбоко в себе си. Някъде, където след години няма да мога да го открия. И то ще си остане просто един пропуснат във времето момент, един безпаметен период. Едно измъкване от болката.
Да се надяваме, че нея няма да я има вече. Да се надяваме, че това ще ме промени достатъчно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар