Размисли и пасти xD

Мда, малко странно звучи, но с удоволствие бих размишлявала, докато ям паста за закуска... или за обяд... или за вечеря... или за закуска между храненията... ама, неее! Заради противния жълт антибиотик трябва да се чака до девет часа, щото той бил специален, и трябвало да се ръба заедно с храната (не че е вкусен или подходящ за ръбане, но нвм.) И така моя гладна (не)милост се чуди какво да прави докато стане девет, затова реши да поразмишлява усмихнато. Отново. Не че в това има нещо лошо, макар че стомахът ми доста мрънка xD
Човек би казал, че и аз като един динозавър от семейство Флинтстоуин имам 3 стомаха xD ОМФГ, говоря за храна! (пиша би било по-точно понятие) Освен това Мисля за храна и се чудя дали храната за душата е доър заместител на тая, която може да се ръба, да има вкус на тортичка, или на мартиниии (без маслиниии) *размечтав*
Мдаа, такива и още други щуротии мисли моето болно (и гладно) съзнание.
И все още съм щастлива. Което е хубаво.
И сънувах наистина реално нещо. Аз винаги сънувам наистина реални неща, като изключим онова с Едуард и бедната ми сготвена котка (май това беше моментът, когато съвсем сериозно отказах месото.)
***
(след 2 часа и един банан)
Май сероизно ще взема да се скарам на себе си! Изядох само един банан, колкото да закуся, но пък ми е весело, защото бананите са симпатични палми. Ми да. Нали знаете, растат на палми. Така де.
Пак говоря несвързани работи, но това вероятно е защото размишлявам. А, да... и сиропът ми почти свършиии... вероятно утре ще ми купуват дръг. Пфу! няма пък да имам бронхит пневмония или както там се наричаше, но и няма да пия шибания сироп, след като свърши. Мухаха! И ще ям пасти! Даже ей сега ще изтичам до магазина да си купя една ! Пък!
И дано скоро някой да дойде, защото не е чак толкова забавно да се хилиш самичък^^. Е, всъщност, както казва един приятел, това да скучаеш е да имаш липса на теми за разговор със самия себе си, което аз лайк нямам. xD
Така че, отивам за пасти (или нещо пастесто)
уиш ми лък и зайци за всички,
Усмивка.
А, и специално за вас,
Едуард.