Беше дванайсет часа и двайсет и четири минути. Аз се наливах с шампанско и усилено се опитвах да си вярвам, че смъртта на една година е началото на друга. И тогава попитах една приятелка:"Да му се обадя ли?" "Опитай, нищо не губиш!", усмихна ми се тя. Е, аз звънах. И тогава чух гласът му. Най-прекрасният глас. Десет минути на някакво странно щастие, което не ми мина през цялата вечер. Не ми е минало дори и сега. Все още на устните ми е залепена великата ми огромна лигава усмивка, все още треперя. И все още го обичам повече от всичко.
Знам, нещата ще се оправят. Вярвам го напълно.
Може да звуча като някаква глупава романтичка, не отричам, че съм такава. И нямам абсолютно нищо против. Спомням си онова стихотворение, което написах преди толкова време:
"
Бележка за мен
Ставам. Рано. И търся себе си.
В света на моите фантазии.
Бележка за мен:
Престани да бъдеш дете.
Не се намирам. Поглеждам в огледалото.
И там ме няма. Може би нямам лице.
Бележка за мен:
Ставаш параноична.
Излизам на улицата. Където има хора.
Които нямат лица. Като мен.
Бележка за мен:
Млъкни и заспивай.
Вятърът удря силно по страните ми. Студен е.
Може би все пак имам лице. Невидимо.
Бележка за мен:
Сънуваш.
Слънцето пари в очите ми. Заслепява ме.
Мрак. И тогава ти се появяваш.
Бележка за мен:
Внимавай какво си пожелаваш.
Доближавам се до теб. Дъхът ти е горещ.
Срещу ледените ми пръсти.
Бележка за мен:
Огънят винаги пари.
Може би си истински. Ще те докосна.
Очите ти са вперени в мен. Тъжно.
Бележка за мен:
Събуди се.
Протягам ръка. Към лицето ти.
Ти се усмихваш. И изчезваш.
Бележка за мен:
Нали ти казах?
Сега аз плача. За теб.
И се проклинам. Защото те обичам.
Бележка за мен:
Все още?
Винаги. Въздишката ми е като мъгла.
Отварям очи. И се събуждам.
Бележка за мен:
Крайно време беше."
Моето събуждане. Моята 2009. Моето ново начало.
Обичам маргариткиии!
Уникално е това стихотворение! Нали съм ти казвала, че пишеш тоооолкова хубаво ;)
ОтговорИзтриване