Искам да знам...

Не знам какво ми става. Не знам нищо. Нещо в тоя скапан свят се е преобърнало. А аз не знам какво. Дори няма кого да попитам. И треперя. Не зная защо, но умирам от страх. Някакъв непознат страх, който не съм мислеле, че бих могла да изпитвам - аз, която се страхувам само от страхът. Непознатото ме плаши. Ужаснои много.
Прекалено много. Не ми пука дори за кръвта, която в момента капе по клавиатурата, докато пиша това. Не съм си направила нищо страшно - само в бързината си прескрипах пръстите на вратата, която се опитвах да затворя. Искам да знам. Трябва да знам. Налага се да знам.
Но не знам. Чувството е толкова неприятно и дезинформирано и безпомощно и всичко, че нямам идея какво да правя. За пръв път от много време насам се увствам так. И Ел я няма, за да говоря с нея... да я успокоя. Да й кажа, чевсичко ще бъде наред, независимо какво се е случило. Но, уотевър. Аз си знаех, че ще стане нещо. Но нямах представа какво. А сега нямам нищо. Макар че искам всичко. И макар че не съм банка ДСК.
Толкова много ли ми е нужно, за да съм доре? Толкова малко надежда ми бе дала всичко, когато се нуждаех от нея. Сега обаче нямам представа. А ИСКАМ да знам.