Когато е пет сутринта

Тогава се сещаш колко си уморен всъщност, нали? Уморяваш се само докато четеш буква по буква думите и се опитваш някак си да ги вържеш в изречение. И аз се уморявам, спокойно. Но пука ли ти? На мен лично не. Важното е че ми е весело. Не, няма причина. Просто ми е весело, прекарвам си поредната скучна безсънна нощ и се тормозя над някаква си презентация и над Хейли. Не ти харесва, че говоря така.
Даа, това е ясно. Но аз съм кучка, римембър? Ти ме направи такава, така че сега се налага да си носиш последствията от цялата тази ситуация. Никой не е казал, че това е лесно. Обаче не е задължително да бъде и чак толкова трудно. Можеше просто да ми напишеш една дума. Но не го направи. Хареса ти да ме тормозиш. А сега не можеш, знаеш ли? Защото още не съм се предала. И няма да се предам. Защото вече има други хора, които няма да ми причинят това, което ти. Знаеш ли, няма я вече цялата онази носталгия. Толкова е весело без нея.
Като казах весело, ти няма да си имаш грим парти с палачинки и рок у вас, нали? Да те е яд пък! Ха.
Ноо, аз съм добра и позитивна и не говоря така. Да, определено се държа като пораснало тригодишно. Не ме питай как става този номер, защото просто не ми е ясно. Иначе мога да ти развия теорията за веселите лиляви точки, ако искаш. (Ако аз искам, всъщност. А аз не искам.)
Знаеш ли, лесно им е на богатите и известни дечица като Хел които си имат всичко... Но е по-забавно да не си като тях, за да не бъдеш с перушина ;)) Така че нищо не губиш, не се притеснявай.
Тааа, за деня ми... убийствен беше. Спах до обяд, след товас седях на компа и развивах теории за точки и за други световни забележителности... След това ядох... нещо. Оу, май беше мляко с бисквити. Аз редовно си ям мляко с бисквити, такива сме ние порасналите тригодишни... После пак се наместих на компа, докато ръбах киви и уж продължавах да пиша, но по-скооро размишлявах над съществуването на оранжеви точки като заместител на лилавите и тяхното приложение в областта на разхилването на сдухани хора. След това моята Крис се появи, видиш ли, най-накрая, след тридневна липса. Беше мнооого хубаво, че се върна. все едно си имах ново слънчице вместо дъжда, който се стелеше като някоя пелена над целия град. После ме замъкна на тренировка. Тормооз! Ама беше яко... вече почти усещам как цяла сутрин ще страдам от мускулна треска. Е, едва ли само една сутрин. Предвкусвам поне три, но невърмайнд. Та, до тренировката... после, след като се прибрах, се намърдах на великия стол пред Великия комп и си стоях там до 11 и половина, когато бях най-безпощадно изпъдена от дядо ми. Следваха четене на морал и още доста неща, които включваха забрана на ползване на нет. Май. Не ми пука. Аз се контролирам. И така, лових си риба до към 2, след това се скрих в банята и си четох книжката, след това ми скимна да се изкъпя, и ето ме тук. Бодра като някой кукуряк (е добре де, мечка, току що събудена от зимния й сън). И така. за мен толкоз от тази сутрин, че имам да си довършвам скапаната любовна презентация на немски.