Много уийски розов чадър си има Анито. Повече от много. С лодки, които аз чистосърдечно нарекох цветя. Даа... така се получава отвреме - навреме, когати някой съвсееем случайно произнесе вълшебната думичка, и аз-хоп- вече съм на двадесет и седмото небе. Даам.
И си имам нови стихотворения! Цели две! Не-сдухани! И е невероятно. И прекрасно. И пеперудено.
И мокро. И осми март все пак не е чак толкова лош празник. Дори и когато си на олимпиада по математика. Което всъщност не беше най-ужасното нещо на света де,ако бъдем честни.
И така, след Грим & Палачинка-партито, когато Ани и Крис си тръгнаха, се сдухах. И си казах, чеще мразя един определен човек.
Е, добре де, повтарям си аз наум, че ще го мразя, ама нъъц. Не мога. просто не мога. И просто все повече затъвам вътре в себе си и знам, че трябва да направя Нещо. Но какво? Ох, няма значение. Може би когато вълшебната думичка стане факт, ще знам какво точно да направя. Правилният момент, правилното място, правилният човек. Това е, от което се нуждая. Ноо, както и да е. Сега ще ви дам една снимчица, за да не кажете, че съм злоба, макар че на нея изглеждам точно като злоба, до добричкото Ани ^^
И така, избирам да съм си аз, и да съм свободна, и да ми е весело, както се казваше в една песничка.
Aaand, remember
When there is a will, there is always a way
Няма коментари:
Публикуване на коментар