My sweet 18

Дам. Аз официално от седмица и два дни съм на осемнайсет. Цели осемнайсет. моите осемнайсет. и, за да не задълбавам в излишни подробности, ще ви разкажа как точно станах на осемнайсет, защото за мен наистина беше много много специално.
Нищо, че принципно би било по-умно да започна с малко предистория, но тъй като имах глупостта да дам този блог на някои хора... еееми, като съм тъпа овца, ... да кажем че просто няма да го направя. Иии така....
... бях поканена на ресторант по случай бала на Ани и Крис, така че в неделя (24.05), приблизително в 17 часа, бях в Несебър. За неинформираните- всяка една неделя при мен е някаква такава супер нестандартна и специална и свързана с една тайна думичка, но, уотевър. Хапнахме и пийнахме, изпратихме абитуриентката на бал, моя милост успя да се загуби в Несебър(нищо чудно на този свят). Това се слуи до към 21 часа, когато Денис се върна от Слънчев Бряг. С него се познавахме от предишното ми ходене на към великия Север, така че доста дълго си приказвахме с родата и другите. След това отидохме да разхождаме Бена (дакелът на Денис, който по една случайност, се влюби в роклята ми), и си говорехме за Gossip Girl и разни други такива забавни сериалчета. И беше яко. XD
След като прииключихме разходката, която беше доста дълга според моите нови (тогава) чехли, се върнахме в ресторанта и станахме цветарки. XD Е, предполагам, че аз станах цветарка, защото Денис носеше само един букет и една роза, но нвм. ;))
Та, бях цветарка. Занесохме значи ние всичките подаръци и принадлежности в къщата на Анито, след което погледахме телевизия и отидохме на спирката, за да хванем автобуса за Слънчев бряг, който тръгваше в бединайсет, демек едичн час преди официално да съм an adult. На спиртката Денис ме запозна с няколко души, но сега си спомням само Си(си)мона, която ми е заек. Лол. Другите да ме извиняват. Моята нагълтала се с кола /и не само/ натура явно няма чак толкова добра памет.
В автобуса няма да мога да ви обясня колко се хилихме, защото просто не мога да измисля правилните думи дори и сега, повече от седмица по-късно. Та, слязохме си ние в центъра на Съни Бийч, и тъй като имахме доста време от порядъка на повече от час, решихме да се помотаме. Отново ще ви спестя малко подробности относно мотането, защото постът и без това ще бъде прекалено дълъг, но мога да ви кажа, че общо взето се стигна до моето шляпане "боса по асфалта" и отиване до моста за самото посрещане на моето дълго(не)очаквано пълнолетие. Естествено, то беше посрещнато много подобаващо с викове и почти удушаваща прегръдка от страна на Денис и "я, лилави фойрверки" от моя. Е, то нямаше само лилави фойрверки, но тъй като лилявото си е моят цвят, аз тях отчитах.
И така, аз станах на осемнайсет и се обявих по възможно най-самодоволният на света начин за придружителка на Денис. XD След което се превърнах в телефонна централа. за малко де. Успях да говоря с наще, при което татко случайно чу гласа на Денис и го покани да "пият по една ракийка". xD. Чух се и с баба, и получих доста добро количество есемеси по случай голямото събитие. По-късно отидохме до Барчело (хотелът, където бяха моите скъпи луди абитуриенти). Чакахме доста на входа, а аз набързо за малко да удуша горкия Живко, но както и да е. Анито и Грищо обаче останаха в хотела, докато Крис, Рачето, Весито и още някой, не помня точно кой ( май беше Павлинка, но не съм 100% сигурна), запрашиха към дискотека Лазур, където се озовахме по-късно и аз и Денис. Което беше невероятно забавно.
И тогава най-нарая аз и моята безценна луда биефеф се събрахме. Което беше много върховно. След около час и едно питие Ани и Гришо се присъединиха към нас. И тогава се почна лудата част. Май имаше един пилоон... и аз и Крис и Денис май бяхме някъде около него. Ама няма да ви кажа колко много танцувахме, щото пръстите на краката ми още крещят като се сетят за онова хаус парти. иии, в четири и нещо излязохме навън, броейки до 12 и 18 (последното в моя чест, ъф корс). И тогава дойде историята с гларуса Гошо и приятелката му Пепа. Ще ви я спестя, защото това е милиарди пъти по-смешно, докато го гледаш. Тъй чеее... :P Та, после се опитахме да се промъкнем в стаите в хотела. Струваше си опита, макар е ни хванаха и ни поискаха личните карти. При което чакахме като захвърлени на дъжда котенца. Е, дойде Ани и ни вкара в пияно бара, където имаше готини меки възглавнички и се видях с Мимету, която беше меко казано почти труп. xD.
И тъй като беше студено, нашата луда компания се премести на плажа в пет сутринта, за да посрещне изгрева, какъвто разбира се не последва. Но за сметка на това имаше много прекрасни облаци, които не снимахме, защото нямахме с какво.
И, общо взето, така започна моята осемнадесета година на тази земя. С много промени. И с "Един петел си чешеше баджака с тел..." (миличко, просто не можах да устоя (angel))
А, да, и още нещо. само едно.

I miss you. I just can't get you out of my mind.
I know it's a mistake. I know I am stupid.
But I still do...
I won't say this three words loud.
I just can't. It would be wrong.
Wrong for you, late for me.
A new eternity must be.
To wait for you... to stay with me.
To start a neverending dream.
And passion, passion. All around.
Coming with a magic sound.

Последното. От сега. Мисля, че думите в него са напълно достатъчни, за да илюстрират цялото нещо, което става в побърканата ми душа, която ще ходи на КАЛИАКРА РОК ФЕСТ 2009!!!