Наистина не знам какво щях да правя без теб, моя bff. Абсолютно не знам. Особено пък в моменти като този, в който ти ме видя днес... знаеш за какво става дума.
Обадих ти се и ти беше там, и се опита да ме успокоиш. Видяхме се около три мунутки по-късно. Ти ме гушна и всичко изведнъж стана по-добре. Наревах се, а ти стошеше до мен на оранжевата пейка и ме подкрепяше. Както правиш винаги. Защото си си ти. За теб нямаше значение колко беше уморена от начинанията с днес.
Ти си толкова прекрасен човек. Не знам колко пъти така си ме успокоявала. Но е факт, миличко. Пет минути след като съм ти чула за пръв път гласа, вече съм спокойна и дори съм в състояние да ти пригласям, докато пеем choose to be me или каквото и да е друго.
Благодаря ти. Ти винаги ме изправяш на крака, когато имам нужда. Благодаря ти за най-прекрасния ми рожден ден досега, благодаря ти за хилядите планове за лятото, които мислим заедно. Благодаря ти, че се лигавиш с мен и мрънкаме заедно. Благодаря ти, че те има.
Аз си знам че сега ще ажеш, че няма за какво, защото просто си такъв човек, защото си едно от най-прекрасните и безкористни същества на тази планета, които познавам. Но нищо. Просто искам да знаеш, че така мисля, приятелко моя. Искам да знаеш, че даже когато запрашвам занякъде и забравям телефона, пак съм с теб в мислите си. Винаги.
Бтв, честит един месец^^ Хубаво ще е да има още магия и след него ;)) Знаеш за какво говоря. та ти знаеш всичко ;))
Обичам те, Крис =))) И пак багодаря, че ми каза, че от мен щяло да стане човек. Хубаво е поне някой да го вярва ;))
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар