...

Мъглив ден. Една мъглива сутрин, по-точно. Не мога да кажа, че не беше подтискащо и убиващо настроението за всеки един възможен ден. Но, както и да е. Все пак една шматка не би трябвало да се вълнува от толкова незначителни неща като смяната на времето например, нали така?
Оо, да. В Шматкология го пише изрично. Значи е невъзможно това да е грешно. В противен случай или няма да съм шматка, или нещо друго няма да ми е наред. Само дето абсолютно всичко си е наред. Дъъ, това е странно. Блях.
Един ден като всички, който прото и безсъбитийно си отиде. Дъ, това значи, че ми остават още три дни до Неделя! Неделя! Недеееля! Ох, как ли ще минат тези дни? Ще бъдат ли трудни, или не? Или може би просто ще се хиля глупаво и ще се чудя какво да направя? Ще направя ли някоя глупост? Не би трябвало.
Гоиляма съм, и съм кучка. Не би трябвало да имам болестно състояние като 4 топли пръста на ръката и един, който е все едно ледена шушулка. Не би трябвало да не мога да измисля едно свястно стихотврение и да я карам на сълзливи четиристишия. Ей, момиче! Събуди се!-крещя си. Май съм леко прегракнала, всъщност. Рофл.
"Една пматка си вървяла из града и изведнъж видяла една шоколадова къщичка. Влязла в нея. Когато излязла, шматката била покрита с шололад, а къщичката вече никога нямало да отвори врати отново. Просто защото вече нямала такива екстри."
Прекрасна приказка, нали? Много ми е любима. И вкусна. И си е моя. Така, отвлякохме мислите от кодовата дума. Да, кодова, правилно прочетохте. Няма да я кажа, нее. Не си мислете това, защото чисто и просто няма да я кажа, няма даже да ви я спомена. Не, разбира се. Няма!