събота, 14 март 2009 г.

Беше тъпа събота. Скучна. Безинтересна. С липса на Ани и Крис. Нямах никаква представа, че може да бъде толкова гадно да ги няма. А ги познавам от по-малко от месец, за Бога! Месец. Сякаш са години. И всеки ден с тях е толкова прекрасен и интересен и с лиляви и оранжеви точки, че повече от това не може да бъде. А скоро няма да мога да ги виждам всеки ден. Това не е честно. Уаа! Осми май ще бъде гаден ден. Мноого гаден. Непоносимо гаден. Знам, не е трагедия . Те ще идват да ме виждат. Но няма да е същото, мамка му!
Няма да са моите /нашите де/ междучасия, нито бързането по коридорите, нито висенето на любимото парно /което в момента е заето/, нито ходенето на гости по стаите. Въобще, натрупах доста странни навици в последния месец. И ако се разделя с тях, ще ми липсват. Многоо.
Иии. Утре. Дишай, Плам. Утре. Secret word is nmot going to be so secret any more.
Да бе! Тя винаги ще си остане my secret word. Five letters. One word. One breath. Та, с Ани разсъждавахме.
[20:24:15] Ани: (sun)
[20:24:22] Ани: tomorrow .....
[20:24:29] Ани: it's gonna be legen....
[20:24:34] Ани: wait for it...
[20:24:38] Ани: ....dary.........
[20:24:43] Ани: (sun)(sun)(sun)
[20:24:59] Плам: (sun)
[20:25:12] Плам: разбира се че ще бъде
[20:25:14] Плам: ^^
[20:26:50] Ани: значи....аз ти звъня към два
[20:26:52] Ани: става ли?
[20:27:09] Плам: mhm
[20:27:13] Ани: суп суп :)
[20:27:18] Плам: йъп
[20:27:20] Ани: (party)
[20:27:20] Плам: ^^
[20:27:25] Плам: (party)
[20:36:39] Плам: :PPP
[20:40:58] Ани: (sun)
[20:41:36] Плам: (sun)
[20:44:34] Ани: аз малко и поучвам
[20:44:36] Ани: да знаеш
[20:44:42] Ани: какво правя като не пиша ;)
[20:45:02] Плам: хихи, ученолюбивото дите то
[20:45:07] Плам: днес ми липсвахтее
[20:45:10] Плам: беше гадно!
[20:45:19] Плам: висях си в стаята
[20:45:35] Плам: и си мислех какво ще правя като ви няма
[20:45:39] Плам: :x
[20:45:48] Ани: миличкото!
[20:45:51] Ани: (hug)
[20:45:58] Плам: (hug)
[20:45:58] Ани: ще идвам да те виждам
[20:46:05] Ани: пък после ще те взема във варна ;)
[20:46:08] Ани: трай си
[20:46:11] Плам: хех
[20:46:35] Плам: ще бъде яко
[20:46:37] Плам: ^^
[20:46:58] Ани: неее
[20:47:01] Ани: много якооо ;)
[20:47:07] Плам: така е!
[20:47:24] Плам: то с вас с крис винаги е така!
[20:47:29] Плам: (smirk)
[20:47:40] Плам: аз имам късмет.
[20:47:46] Плам: (smirk)
[20:47:51] Ани: (sun)
[20:47:52] Плам: рядко имам късмет.
[20:47:56] Плам: харесва ми.
[20:48:04] Ани: и на мен най-накрая ми се усмихна мъничко късмета
[20:48:09] Ани: защото ви срещнах
[20:48:09] Плам: (sun)
[20:48:12] Ани: теб,крис,ради
[20:48:16] Ани: преди ми беше сиво
[20:48:31] Плам: и сега е цветно, нали?
[20:48:39] Плам: на лиляви и оранжеви точки!
[20:48:44] Плам: (wait)
[20:48:55] Плам: (smirk)
[20:49:09] Ани: и жълти
[20:49:11] Ани: и зелени
[20:49:16] Ани: и сини
[20:49:17] Ани: и всякакви
[20:49:20] Плам: (nod)
[20:49:24] Ани: дори и розово
[20:49:26] Ани: (blush)
[20:49:29] Плам: уййско!
[20:49:32] Плам: (sun)
[20:50:45] Ани: изчезвам за малко...
[20:50:50] Ани: след 5 мин тук съм пак ;)
[20:50:52] Плам: кей
[20:50:54] Плам: ^^
[20:51:00] Плам: ще те чакам
[20:51:11] Плам: дотогава е си драскам в блога
[20:59:07] Ани: (sun)
[21:00:05] Плам: (sun)
[21:01:47] Ани: я прати ми пак страницата на блога си :)
[21:02:00] Плам: http://thedarkestwish.blogspot.com/
[21:02:02] Плам: :))
[21:07:22] Ани: (sun)
[21:07:29] Плам: М№№№№№№
[21:07:31] Ани: кефи ме много
[21:07:38] Плам: :))
[21:07:43] Плам: уйиии
[21:07:45] Плам: :))))))
[21:07:57] Плам: ще видиш новият пост след малко ;))
[21:08:23] Ани: суп
[21:08:31] Ани: днеска гледах twilight
[21:08:39] Плам: :))
[21:08:48] Плам: и, смяташ ли че не струва?
[21:08:52] Плам: (chuckle)
[21:09:00] Ани: ами не знам
[21:09:05] Ани: ама се размечтах малко
[21:09:08] Ани: ейййй толкова малко...
[21:09:12] Плам: (sun)
[21:09:19] Ани: не съм страшно впечатлена
[21:09:24] Ани: ама ме кефи
[21:09:25] Плам: представям си как опоказваш с пръстче колко малко
[21:09:30] Плам: (chuckle)
[21:09:35] Ани: :D
[21:10:05] Плам: :)))
[21:10:18] Плам: утре къде ще ме замъкнеш?
[21:10:22] Плам: (happy)
[21:10:40] Ани: амиииии
[21:10:50] Ани: нека първо на обяд?
[21:11:02] Плам: (sun)
[21:11:03] Ани: после имало някакво заведение - ерато
[21:11:07] Ани: пускат само рок
[21:11:13] Плам: уиййй
[21:11:15] Ани: ама може и да се разходим
[21:11:19] Плам: испешъли като за нас
[21:11:25] Ани: защото не знам къде се намира заведението
[21:11:28] Плам: може да направим снимки
[21:11:29] Плам: ^^
[21:11:45] Ани: ама аз няма да си взимам апарата,че малко ми е сложно
[21:11:47] Плам: което ми напомня да слкожа апарата да се зареди
[21:11:54] Ани: пък и мама не го пуска с мен до варна
[21:12:02] Ани: суп
[21:12:07] Плам: мхм
[21:12:08] Плам: ^^
[21:12:09] Ани: вземи твоя ако не е проблем
[21:12:14] Плам: нем, не е
[21:12:17] Плам: моя си е мой
[21:12:18] Плам: ^^
[21:12:20] Плам: само мой
[21:12:27] Плам: (nod)
[21:12:45] Плам: аз съм съвсем леко егоистична
[21:12:49 | (21:12:52 — редактирано)] Плам: ама леко!
[21:12:58] Ани: :D
[21:13:02] Ани: и аз ще стана
[21:13:06] Ани: само да си купя мой
[21:13:11] Ани: ...някой слънчев ден
[21:13:14] Ани: (chuckle)
[21:13:19] Плам: (chuckle)
[21:13:28] Плам: хайде да си купим пролетен ден!
[21:13:34] Плам: слънчев!
[21:13:46] Плам: и прекрасен!
[21:13:51] Плам: и уиййски!
[21:13:54] Ани: ами...
[21:14:00] Ани: аз вече го поръчах за утре ;)
[21:14:15] Плам: соу куул!
[21:14:19] Плам: (sun)
[21:14:57] Ани: (sun)
[21:15:00] Ани: йеп
[21:15:05] Плам: мхм!


Ани рулз! Тъкмо бях решила, че треперещите крака ще започнат да сдухват настроението ми. "Вярвам в магии, вярвам в истории за Пепеляшки..." звучи идилично!
Иии, да. Най0-накрая имам малко време да си пиша с Тит като хората. И сега ще я изнудваам. /Плам е зла/
Има Хейли. 3 страници. Това трябва да събуди нечие любопитство.
Love my friends.

вторник, 10 март 2009 г.

I choose to be me...


Много уийски розов чадър си има Анито. Повече от много. С лодки, които аз чистосърдечно нарекох цветя. Даа... така се получава отвреме - навреме, когати някой съвсееем случайно произнесе вълшебната думичка, и аз-хоп- вече съм на двадесет и седмото небе. Даам.
И си имам нови стихотворения! Цели две! Не-сдухани! И е невероятно. И прекрасно. И пеперудено.
И мокро. И осми март все пак не е чак толкова лош празник. Дори и когато си на олимпиада по математика. Което всъщност не беше най-ужасното нещо на света де,ако бъдем честни.
И така, след Грим & Палачинка-партито, когато Ани и Крис си тръгнаха, се сдухах. И си казах, чеще мразя един определен човек.
Е, добре де, повтарям си аз наум, че ще го мразя, ама нъъц. Не мога. просто не мога. И просто все повече затъвам вътре в себе си и знам, че трябва да направя Нещо. Но какво? Ох, няма значение. Може би когато вълшебната думичка стане факт, ще знам какво точно да направя. Правилният момент, правилното място, правилният човек. Това е, от което се нуждая. Ноо, както и да е. Сега ще ви дам една снимчица, за да не кажете, че съм злоба, макар че на нея изглеждам точно като злоба, до добричкото Ани ^^
И така, избирам да съм си аз, и да съм свободна, и да ми е весело, както се казваше в една песничка.
Aaand, remember
When there is a will, there is always a way

четвъртък, 5 март 2009 г.

Me, myself and the butterfly


Интересно заглавие, не мислите ли? Е, всичко пеперудено е сууупер сладко, затова може да се каже, че ми е простено. А и Крис ми даде пипирудената джаджа за врат, така че няма как да съм по-малко пипирудена.
Хиля се, наистина е страхотно. Ама риъли риъли. Иии да, обявявам обикалянето по етажите на ПМГ за олимпийска дисциплина. Колко пъти обиколихте днес? Два? Три? Може би осемнайсет?
Поставете световен рекорд тогава.
Тааа, за пеперудите. Обичам ги. Прекрасни са.Особено ако сияят както джаджата на врата ми. Толкова е... прекрасно! Ииии, има много неща, които са толкова пеперудени....
И пролетта идва. Може би. С дъжд и кал по улиците и с похапване на пастички с Ради. И с цъфналия бадем близо до къщи. И той е толкова розов! и пеперудите скоро ще се появят.
А докато се появят, си имам моите фотошопски пеперудио. Така де. Моите си. Онези. Прекрасните. Които ги сложих на десктопа.
Да ви е пеперудено!
Ча от мен засега, Плам Пеперудената ;))

вторник, 3 март 2009 г.

Когато е пет сутринта

Тогава се сещаш колко си уморен всъщност, нали? Уморяваш се само докато четеш буква по буква думите и се опитваш някак си да ги вържеш в изречение. И аз се уморявам, спокойно. Но пука ли ти? На мен лично не. Важното е че ми е весело. Не, няма причина. Просто ми е весело, прекарвам си поредната скучна безсънна нощ и се тормозя над някаква си презентация и над Хейли. Не ти харесва, че говоря така.
Даа, това е ясно. Но аз съм кучка, римембър? Ти ме направи такава, така че сега се налага да си носиш последствията от цялата тази ситуация. Никой не е казал, че това е лесно. Обаче не е задължително да бъде и чак толкова трудно. Можеше просто да ми напишеш една дума. Но не го направи. Хареса ти да ме тормозиш. А сега не можеш, знаеш ли? Защото още не съм се предала. И няма да се предам. Защото вече има други хора, които няма да ми причинят това, което ти. Знаеш ли, няма я вече цялата онази носталгия. Толкова е весело без нея.
Като казах весело, ти няма да си имаш грим парти с палачинки и рок у вас, нали? Да те е яд пък! Ха.
Ноо, аз съм добра и позитивна и не говоря така. Да, определено се държа като пораснало тригодишно. Не ме питай как става този номер, защото просто не ми е ясно. Иначе мога да ти развия теорията за веселите лиляви точки, ако искаш. (Ако аз искам, всъщност. А аз не искам.)
Знаеш ли, лесно им е на богатите и известни дечица като Хел които си имат всичко... Но е по-забавно да не си като тях, за да не бъдеш с перушина ;)) Така че нищо не губиш, не се притеснявай.
Тааа, за деня ми... убийствен беше. Спах до обяд, след товас седях на компа и развивах теории за точки и за други световни забележителности... След това ядох... нещо. Оу, май беше мляко с бисквити. Аз редовно си ям мляко с бисквити, такива сме ние порасналите тригодишни... После пак се наместих на компа, докато ръбах киви и уж продължавах да пиша, но по-скооро размишлявах над съществуването на оранжеви точки като заместител на лилавите и тяхното приложение в областта на разхилването на сдухани хора. След това моята Крис се появи, видиш ли, най-накрая, след тридневна липса. Беше мнооого хубаво, че се върна. все едно си имах ново слънчице вместо дъжда, който се стелеше като някоя пелена над целия град. После ме замъкна на тренировка. Тормооз! Ама беше яко... вече почти усещам как цяла сутрин ще страдам от мускулна треска. Е, едва ли само една сутрин. Предвкусвам поне три, но невърмайнд. Та, до тренировката... после, след като се прибрах, се намърдах на великия стол пред Великия комп и си стоях там до 11 и половина, когато бях най-безпощадно изпъдена от дядо ми. Следваха четене на морал и още доста неща, които включваха забрана на ползване на нет. Май. Не ми пука. Аз се контролирам. И така, лових си риба до към 2, след това се скрих в банята и си четох книжката, след това ми скимна да се изкъпя, и ето ме тук. Бодра като някой кукуряк (е добре де, мечка, току що събудена от зимния й сън). И така. за мен толкоз от тази сутрин, че имам да си довършвам скапаната любовна презентация на немски.