Тя се завърна

Да. Аз съм тук.Пак. Най-накрая. И съм добре. Повече от добре. Дори повече отколкото е бил всеки човек някога. Направих ОНАЗИ грешка. Научих ОНЗИ текст. И се случиха толкова неща, а като си помисля колко още ще се случат.... Какво друго?
Амии, мога като извинение да сложа няколко стиха... друго не се сеещам... рофл
иии така... цели са, повечето нямат заглавия..
и, както ще забележите, са оптимистични.
...
Дните минават край мене нехайно.
Но търся те аз, едва ли е тайна.
И смисъл ще има, щом ти си до мен.
И в лято, и в зима, дори променен.

И търсиш ме ти, в на дъгата лъчите.
И крия се аз, нейде там из звездите.
А чудото тук, това са мечтите.
За дългия ден, за поглед в очите.

Криеме се ние всеки ден и час.
Кой ли ще ни скрие, от самите нас?
Кой ли ще почука на оназ врата?
Кукувица кука. Ела, ела, ела.
4.05.09

...
Не съм поет, обаче зная
Със думи как да те омая.
Не съм художник, но рисувам
Как само тебе аз сънувам.

Не съм и птица, но летя
Сред тези пролетни цветя.
Не съм и песен, но пак пея
Защо заради теб живея.

Не съм усмивка, но раздавам
Че няма на кого да ги продавам.
Не съм аз ден, но като слънце
светя
Щом си до мен, аз мога да усетя.
4.05.09

Дали си тук
Дали си тук, не зная.
Не чувам и не виждам аз.
Далече си, но иде края.
Начало ново е пред нас.

Дали си тук, не питам.
Аз нямам сили за това.
Но мога просто да опитам.
Надигам лекичко глава.

Дали си тук, не ме интересува.
Защото си във моята душа.
И вече нивга не сънувам.
Аз просто зная, с тебе да сгреша.
09.05.09

...
А думите изчезнаха,
Покрити с мокър пясък.
Изтриха се, увехнаха,
Вълна изми ги с плясък.

Но бяха запечатани
На друго място те.
Под сълзи неизплакани
В душата на дете.

Две думи за мечти,
За щастие сияйно.
Сърцето пак тупти.
Усмихнато, омайно.
09.05.09

...
Сенки в мрак и светлина.
Много радост, мъничко тъга.
Грее златната луна,
Скрива слънцето дъга.

Някъде в небе лъчисто.
Сенки гонят се безспир.
Тих е шепотът на листи.
Вятърът им носи мир.

Ала те не ще се стигнат.
Твърде лесно е за тях.
Трябва просто да потиснат
Туй желание за грях.
09.05.09

Аз вярвам, че мога.
И зная че трябва.
И в моята бърлога
Пак слънце залязва.

Аз зная, че факт е.
Това между нас
Оставям антракта.
За другия час.

И зная, безкрайни
Мечтите са тук.
И сядам нехайно.
Не правя напук.
09.05.09

Реторични въпроси
Защо сияят пак очите?
Защо поглеждат пак звездите?
Защо се взират във мечтите?
Защо ги няма тук сълзите?

Къде отиде пак гласът?
Къде се чува тук смехът?
Къде ли води този път?
Къде ли духа вятърът?

Кога ли пак ще дойде ден?
Кога ли ще си тук до мен?
Кога ще пееш пак рефрен?
Кога ще смениш тоз десен?
09.05.09

...
Логично, кратко, лаконично
И може би пък твърде лично
Или дори оптимистично
Но просто някак си различно
Със тази липса на трагичност
И прекалена идиличност
Във търсене на идентичност
И даже мъничко двуличност.
Това съм аз, открита личност.
Не вметнах тук самокритичност.
И крайна липса на тактичност.
С естествена философичност.
И ента степен на първичност.
Загубена до романтичност
Без точка даже на граничност.
И липса всяка на сценичност.
Със поглед крайно безразличен.
Отнесен, много специфичен
И даже леко садистичен.
С оценка винаги отличен.
И ум така идиотичен.
И не, не е биологичност
Таз моя тъничка многоезичност.
Не ме поглеждай с ироничност.
И да, това е, аз съм личност.
Ала не е егоистичност
И нито даже реторичност
А просто мъничка себичност.
09.05.09

...
Това съм аз, стихотворение.
Едно безкрайно развлечение
В резултат на уединение
И кратко олицетворение
На мойто скромно поведение
И приливи на вдъхновение.
След леки тръпки на съмнение
Оглеждаща се за видение
И търсеща успокоение
Открила своето прозрение
В стаята без осветление
10.05.09