Thanx God that you exist

Наистина не знам какво щях да правя без теб, моя bff. Абсолютно не знам. Особено пък в моменти като този, в който ти ме видя днес... знаеш за какво става дума.
Обадих ти се и ти беше там, и се опита да ме успокоиш. Видяхме се около три мунутки по-късно. Ти ме гушна и всичко изведнъж стана по-добре. Наревах се, а ти стошеше до мен на оранжевата пейка и ме подкрепяше. Както правиш винаги. Защото си си ти. За теб нямаше значение колко беше уморена от начинанията с днес.
Ти си толкова прекрасен човек. Не знам колко пъти така си ме успокоявала. Но е факт, миличко. Пет минути след като съм ти чула за пръв път гласа, вече съм спокойна и дори съм в състояние да ти пригласям, докато пеем choose to be me или каквото и да е друго.
Благодаря ти. Ти винаги ме изправяш на крака, когато имам нужда. Благодаря ти за най-прекрасния ми рожден ден досега, благодаря ти за хилядите планове за лятото, които мислим заедно. Благодаря ти, че се лигавиш с мен и мрънкаме заедно. Благодаря ти, че те има.
Аз си знам че сега ще ажеш, че няма за какво, защото просто си такъв човек, защото си едно от най-прекрасните и безкористни същества на тази планета, които познавам. Но нищо. Просто искам да знаеш, че така мисля, приятелко моя. Искам да знаеш, че даже когато запрашвам занякъде и забравям телефона, пак съм с теб в мислите си. Винаги.
Бтв, честит един месец^^ Хубаво ще е да има още магия и след него ;)) Знаеш за какво говоря. та ти знаеш всичко ;))
Обичам те, Крис =))) И пак багодаря, че ми каза, че от мен щяло да стане човек. Хубаво е поне някой да го вярва ;))

something new about me...

Не помня от създаването на този блог насам да съм ви разказвала особено много факти за моята скромна (или не чак толкова) личност. Ако пък се сетите да ме попитате защо, едва ли ще мога да ви обясня по някакъв начин, без да измрънкам наскоро прихванатото от Крис "ееемииии"... уотевър.
И така, ще ви въведа в дебрите на свето съзнание чрез един много стар лексикон, който открих в бившия ми форум, който по принцип уж не се види бивш, обаче нямам време и за него.

1. Обща представа:
-име: Пламена (макар че ме наричат Плам, Пам, Сънливка, напоследък подвизаваща се с Dark Passion заради албума на Nightwish ... итн итн)
-години: 16
-дата на раждане и зодия: 25 май 1991, Близнаци; по китайския календар -> овцЪ
-външен вид: вижте снимката в блога ;0)
-братя и сестри /имена, години/: нямам си такива проблеми
-домашно/и животно/и /име, години, може и снимка/: котка на 8 години, Съни (пак си имате снимка в по-предния пост)
-град: Бургас
-училище: ПМГ "акад. Никола Обрешков"
-@-маил: barbye_gil@abv.bg
-сайт: няколко са ;))
-skype: ina_puleva57 (ауторизация, плс)

2. Разни
-опиши се с 3 думички: талантлива, влюбчива, кучка
-на колко годинки се чувстваш: на 3-4... може и на 18 в някои случаи, но е изключително рядко
-какво виждаш пред теб вбъдеще: ами, един странен живот, надявам се изпълнен с много щуротии
-би ли те зарадвал един "обикновен" живот и защо: определено не, все пак даже аз самата не съм обикновена, така че един обикновен живот определено би означавал едно пропиляно време
-мечтаеш ли често: уф.. всеки ден, даже по няколко пъти на ден
-най-често използван израз: "мръъън"
-кое те вбесява най-много: много неща, най-вече караниците с хората
-кое може да те разплаче: почти всичко, голяма съм ревла
-а да те накара да "се пукнеш от смях": о, лигавенето, има и такива хора... без които просто не желая да си представям живота си
-за теб любовта е... може би един вид огромно щастие, но и болка... разни хора, разни идеали ^^, обаче ако е споделена... хмммммм..... *размечтав*
-щастие значи да... поглеждаш новия ден, да се усмихваш, да обичаш и да бъдеш обичан, да имаш приятели, не точно в този ред
-омразата... ненужна
-алкохолът... средство за отпускане на нервите, стига да не прекаляваш с него
-цигарите... са вредни
-дрогата... от'де ли ми хрумна да питам тва? НЕ на дрогата!
-училището... sucs
-родителите... дразнител номер едно във вселената, защото искат единствено най-доброто, което мнислят че е за теб, а то в повечето случаи доста се разминава с твоите си собствени представи...
-приятелите... безценни
-девиз: "Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!"
-сподели една своя мечта... да стана писателка, да обиколя света
-хобито ти е... да творя, да излизам навън, да се мотая с Крис, да ходя на екскурзии
-искаш да станеш...психолог, защото така ще помагам на хората; писател, защото така изразявам себе си; но всъщност най-вероятноще стана графичен дизайнер и ще си завърша магистратурата в Англия (с малко много повече късмет)
-спортуваш... най-вече спане, плуване
-живот извън страната... и би ли го избрал/а за себе си: за себе си... да, защото ако това е начинът да стана това, което искам, съм готова да направя тази жертва... въпреки липсата на България
-през свободното си време... се мотам и се шматкам
-ако можех да правя магии... щях да...променя изоснови света; не че и сега няма да се опитам да го променя де... обаче ще е по-трудно
-владееш ...немски и английски(писмено и говоримо) и руски (говоримо) език
-най-скъпото, което имаш: приятелите си, защото те са всичко
-талисманът ти е... сребърен пръстен
-/не/ харесвам живота си, защото... НЕ ми допада особено, пълен е с твърде много забрани и липса на любов, обаче си е мой и за това което е съм виновна само аз, така че в момента се променя

3. Любими неща
-жанр в киното: всичко си гледкам- даже и сапунки понякога
-филм/сериал: Хари Потър и Огнения Бокал/ Лизи МакГуайър, Забравени досиета, Предградие 13, Здрач и още хиляди други...
-актьор/актриса: невероятно много са
-книга/автор: Стефани Майър, Тери Пратчет... и други/ просто не ми се изброява...
-музикален стил: слушам почти всичко, като изключим чалгата, предимно харесвам рок и поп-рок, малко метъл... такива неща
-певец/певица/група: не ми се изброяват сичките, но Nightwish, Sunrise Avenue и Muse просто няма как да не ги спомена тук...
-цвят: черен, бял, лиляв, червен... понякога и някои други...
-число: 3, 7, 9
-ден от седмицата: петък, защото след него идва събота
-месец: май
-сезон: лято
-игра: The Sims 3, Diablo 2, Revolt итн
-питие: кола, портокалов сок
-ястие: пица, сладолед, шоколад, спагети, баница... абе общо взето съм фен на почти всякакви сладки неща... като изключим баклава(не питайте)
-място: морската градина, Фантазия...
-животно: рис, вълк, котка, кенгуру
-вещ: книгите ми, пръстена ми, компа ми
-планета: Венера
-цитат от книга/филм: "Срещали сме се два пъти- в твоето минало и в моето бъдеще..."

Побъркан свят.

светът е крайно побъркано място, или аз съм не в ред нещо. Макар че може и двете неща да се верни, което изобще няма да ме изненада. Просто исках да кажа, че някои други хора са започнали да се променят. Радвам се за тях.
Мога само да се надявам, че ще е по-добре отпреди.
А, да... има някаква вероятност да нямам нет цяло лято, защото има голяма вероятност това лято да бъде прекарано в Несебър и Слънчев бряг. Което ще е мега забавното нещо, защото преди този мой нов живот ще скоча с бънджии (пукнете се от яд пък)!!!
Нали ви казах че ще стане. сега даже си имаме и уговорена квартира за рок феста. Мухахаха.
Дааже може и да се видя с Ел, ако успея тогава да я открия, ай гес.
И на даскалото му се вижда краят, което е бонус към цялата ситуация, макар че малко ми е жал че това ще е последната ми лятна ваканция като ученичка на ПМГ.
Това определено ще бъде най-невероятното лято. А, да, и може да отида септември във Виена за 5 дена. (ама че рима)/е да де, обаче трябвада си изработя парите за тогава, ако искам да отида. подарък от мен за мен. любимото ми предястие за последната ми година /
И така, гайс... аз съм много добре, риъли. И съм пророчица Плам.

My pets

I decided it's time to show you my pets... don't go crazy, guys... I am crazy ;))


->> my cat Sunny, a.k.a. Bubu


->> my plant Goshko, and yes, we talk to each other a lot...

I hope you like them, because I adore them both...

Just Smile

само защото съм мнооого добра ви показвам тези 2 нови неща ;))



->>мечо пух 1


->> мечо пух 2

(не че не се разбира че това са портрети на Мечо Пух де, Плам е много задобряла напоследък :)))

Kiss 'N' Run

I fell inlove with a song.
Sunrise Avenue- Kiss 'N' Run, I forgot that it is my favourite band, guys... I adore every single song of theirs.

Feels like the world has let me down
Feels as if i'm ready to drown
It´s 3 am, i lie awake
Thinking about my great escape

I´m fine with all that i have left
I try to breathe and just forget
I´m flying low because of you
My every thought leads back to you

I'm not made to kiss and run
Say i'm not the only one
Getting over you in a weekend
If on monday i'll be fine
Why can't i sleep tight tonight
And just walk away and leave her
Cuz i'm not made to kiss and run

I´m pacing all over this place
Tracing the steps we failed to take
I miss you so inside my head
Have to remember to forget

It's just those eyes that kill me now
Intensity still stings my eyes
I wanna keep this hurting too
If it's the last touch had from you

I'm not made to kiss and run
Say i'm not the only one
Getting over you in a weekend
If on monday i'll be fine
Why can't i sleep tight tonight
And just walk away and leave her
Cuz i'm not made to kiss and run

I'm fine with all that i have left
I'm trying to live with it every day
Doesn't help to kiss and run

Тя, І глава на ХЕВ

Тя

Ровех из съзнанието си, за да намеря нещо, което би се сравнило с усещането от онази нощ. Опитвах се да намеря нещо, независимо колко мъничко, което да ми напомни, че наистина съм жив. Е, добре де. Не точно жив. Но поне, че съществувам. Не бях жив от много време. Вече почти два века. Два века на едно безнадеждно търсене на някакъв несъществуващ идеал, прекарано в забулената сянка на следващата нощ. Хубав начин да прекарваш вечността под формата на някакъв си невзрачен вампир, няма що.
Когато си видял как всичко около теб измира, докато накрая не останеш сам в гробището, нямаш особено ясен поглед върху това дали въобще някой вярва в това, което си. Живеех сам, след като майка ми и баща ми бяха загинали в едно далечно земетресение. Харесваше ми през първите две-три години, беше забавно да скитам по света. До онази нощ, в която аз самият умрях.


Една нощ бях излязъл да се разходя в града, който в момента обитавах. Излязох от ресторанта, в който ядох. Тогава я видях за пръв път. Най-неземното създание в целия свят. Беше бледа, с много тъмни очи и къдрава русо-червеникава коса, която се спускаше свободно по раменете й. Нощта я правеше още по-красива, само загатваше нейната осезаема женственост. Искаше ми се да я питам коя е, да разбера всичко за нея. Толкова съвършена, вървяща сама по празната улица. Като призрак на едно далечно минало, когато всяка жена е била като нея.
Започнах да излизам по-често, за да я търся. Няколко нощи подред я виждах по улиците на града, очите й от ден на ден все по-изгарящи и тъмни. Усмихваше ми се някак хищно, будеше у мен желания, непознати досега. Исках да я заговоря. Щях да я заговоря. Незнайно кога.
На следващата нощ излязох отново. Тя ме чакаше на улицата, или поне това се опитвах да се самоубедя.
-Здравей отново.-гласът й бе мелодичен, пленителен, виждах я по-красива и по-реална отпреди. Съзнавах колко безнадеждно съм привлечен от нея, изглежда тя също бе наясно. Това ми хареса, защото не избяга от мен, когато се приближих още малко.-Кажи ми името си.-усмихна ми се изкусително. Сякаш бе нужно.
-Едмънт.
-Хубаво име. Харесва ми. Аз съм Мадлен. Би ли желал да ме изпратиш до стаята ми?-попита, все едно беше най-естественото нещо на света. Дори не ми даде възможност за отказ. Тя беше толкова различна от всички онези момичета, които отказваха да дадат дори една целувка, преди да са получили предложение за брак.
-С удоволствие, милейди.-подадох й ръка.
Тя ме поведе към някаква голяма къща и отвори вратата. Затаих дъх, когато влязохме в слабо осветената стая където имаше единствено един гардероб и едно легло с балдахин. И много свещи. Настина много свещи, които хвърляха сенчести отблясъци наоколо.
-Приближи се.-рече напевно, когато седна на леглото.
Изпълних заповедта спокойно, без да прибързвам.
-Харесва ли ти как изглеждам?-игриво прокара пръсти през красивата си коса.
Затаих дъх и кимнах. Можех единствено да се взирам в очите й. Тя се наклони към мен, целуна леко устните ми. Не очаквах кожата й да е толкова твърда и студена, но и така прекрасна. Не исках да спира. Устните й се отлепиха от моите и докоснаха врата ми. Потреперих от студения й дъх върху кожата си. След това усетих смазващата болка. Остри зъби бяха раздрали гърлото ми, а тя, моят прекрасен демон, пиеше жадно от кръвта ми. Не беше неприятно усещане. Болката беше примесена с удоволствие. Много удоволствие. Знаех, че ще мога да се наслаждавам дълго на това.
-Искаш ли да умреш? Аз не искам.-не ме изчака дори да отговоря.
Отворих очи и се вгледах в нея с блаженство. Сега очите й горяха в червено. Прекрасна и плашеща, тя продължаваше да се взира в мен.
-какво си ти?-попитах я, протягайки ръка да погаля бузата й.
-Твоят кошмар. Знаеш,че ще те убия, нали?-въздъхна леко.- Кръвта ти мирише прекалено добре. Грешно е.
-Ти не си демон като онези от легендите. Много по-красива си. Не си опасна.
-Погледни очите ми. Не те ли плашат? Не искаш ли да избягаш?-прошепна тя.
-Не, Мадлен. Не искам да си тръгнеш. Искам да пиеш още от кръвта ми...
-Едмънт. Не бива. Не мога да те убия. Няма да си го позволя. Ти трябва да живееш.-личеше й колко се бори с желанието да изближе потеклата надолу по врата ми кръв, но се опитваше да бъде човечна. Не разбирах защо.
-Но на мен ми харесва. И на теб ти харесва. И без това нямам за какво да се боря.
-Не мога да ти причиня това. То е най-ужасното проклятие.-погледът й все още беше прикован към двойния полумесец на врата ми.
-Наистина съм убеден, че го желаеш повече от всичко в момента. Просто го направи, моля те. Спаси ме от този свят.
-Ще боли. Много. Няма да ти хареса.Ще бъдеш жаден. Постоянно жаден. Ще трябва да се криеш.Ще съществуваш, вместо да живееш. Нима искаш това?
-Ако имам шанс да намеря някой като теб…
-Но ти намери мен.
-Да… теб. Красива и силна и…
-…вечно жадна.-довърши тя вместо мен.
-Мадлен…
-Така е, дори и да не ми харесва. Не аз си избрах съдбата, Едмънт. Но няма да причиня това и на теб. Просто няма.
-Ухапи ме, Мадлен! Ухапи ме отново, и се кълна да бъда твой до края на вечността. Само твой. Завинаги. Не мисля, че е много.
-Не си от страхливите, а? Нито от онези, които не ме вземат насериозно.
-Красива си, Мадлен.
-Красотата крие отсъствието на душа по-добре от всичко друго, Едмънт. Не забравяй това.
-Ти не си бездушна. Иначе досега да си ме убила.
-Но аз те убивам. Бавно, постепенно. Инстинктивно броя всеки твой дъх и мисля кой ли ще ти бъде последен. Тъжно е, нали?
-За мен ли ти е тъжно? Няма причина.
-Не разбираш.
-Напротив. Наясно съм колко искаш кръвта ми. И не ме е страх.
-Страх те е. Разбира се, че се страхуваш. Трябва да се страхуваш.
-Сам че аз не се страхувам. И не искам да мислиш друго.
-Трябва да вървя, Едмънт. И то преди да съм причинила нещо непоправимо.
Много дни изминаха от онази нощ насам. Бях далеч от мисълта, че тя няма да се върне. Спях през деня, а през нощта пътувах, продължавайки дългото си търсене. Вече не бях толкова глупав, макар и все още млад. Бях млад, но с погубена младост. Младост, прекършена от светкавичната поява на Мадлен.
Беше към края на третата ми година след нейното изчезване, когато зърнах отново вампири. Няма да изпадам в подробности как се бих с тях. Ненужно е. Така или иначе загубих. Така или иначе се превърнах в кошмарът, който Мадлен не искаше да ми причини. Дълго не знаех нищо освен това, че съм жаден. Жаден постоянно, всяка секунда. Но след първата година човешките ми качества бавно започнаха да се появяват обратно. Сега редом с желанието за кръв имаше и други желания.
Но първо трябваше да я намеря. Новите ми сетива бяха много по-полезни, отколкото бях предполагал когато и да е. А способността да чета мислите на хората единствено улесняваше нещата.
Не бях добър. Много пъти, подивял от жажда, приканвах някое момиче в тъмна уличка и без абсолютно никакво угризение просто я убивах. На другия ден разбира се я намираха.А аз си бях обезпечил още седмица-две живот.

И както Пепеляшка се изнесе, така ще направя и аз.
което ми напомня, че след малко изчезвам. И освен това, трети пост за днес! рекорд!
а нещото на картинката е рисунката мии^^

Sorry, honey, but I didn't believe you. xD
And, if I love you, it's not your business. But I am not sure, that it will last for long, because I am not that type of person. Sooo... did I tell you that I got married today?

Yeeeah! I did!

Weeell, it was a mornig when I was in driveling mood, sooo, my pray was called Mila, who is my very good friend, and who took the seat next to me. I feel a little sorry for her, because she is my very good friend. Buut, it was such a fun! Aaaand adults (like me) mustn't act the way kids like me (again) do...

Aaand, three seconds after I got my ring on my right hand, I got devorced. And my new name was Stoyanka, for peоple like me. You won't understand, but the hall thing is that I kind of liked a boy called Stoyan and kind a fought for him... XXXDDD not literaly, of course, and it was a part of my slobbering, sooo... I am forgiven.

I guess. Aaan, that's all. Aaand, sometimes to be a vampire girl has its advantages, because I have the right to fall for many boys in the same time because they are what I usually feed with. xD

Not me.

Hey now, I'm just not in the mood to write stuff in Bulgarian, so I hope you'll understand. Really. As for my exam, it's in two days. And it sucks. And everything sucks.Again.
I hope you are happy. I will be. Just for you and just in a few days, when everything will become normal again. Or I hope that it will be normal, because "normal" isn't a very normal word at all, soo.... I don't care. I won't care. And it doesn't matter.
Again, I found out something new about me. And it's an old-new something about me, and not only me, because it involves him.

I love you, I still do.
I need you, it is true.
'Cause me and you,
It's no real point of view.

I said this. Endlich, as i often say, which means "in the end". It's the last time I said it. I know that.
I said it. And I said it just because I know that it's the end. And, I'm breathing, if you're interested. And you aren't. And I care. yes, I care. But you aren't interested, just like I am not interested in going out with Chris at this moment. but with you this situation is permanent.

"I love you". I said this again. There's teras that want to flow, but they won't. Beacuse I won't let them do this. Because my discovery doesn't meen anything. It doen't change anything.

I still can't face him again. I still don't have the strength to confess that I was wrong all the time and that the hope is gone. I remember what i said just an year ago.. the difference is two days or so... I said that I hope that you'll find someone, who will be able to break your heart. You said that it didn't exist at all, I didn't believe you.

You proved this today. Only someone who has a heart and who is good can love. I have always knowm you can. But it's not me... not me... not me... not me....
It's over. I hope you'll be happy now.

No words for some miracles

I belive in miracles
Gotta believe in magicals
I belive in Miracles
Gotta believe in magic-magic-magic-magic-magic-magic

Wait, you need to say nothin'
Wait, not a word can explain
T he way I feel underneath my skin
A nd where my imagination ends and where it begins

You're my guiding star, that's what you are
N o mountain too high, no distance too far
An d every dream, every fantasy
C ould never bring what you bring to me

Now I believe in miracles
G otta believe in magicals
O nly when you're here with me
H eaven gives me what I need
S hine a light by an endless sun
I know you're my only one
W here you go that's where I'll be
A nd miracles will follow me

Strange, now everything's changin'
Strange, I never felt this way
And when the cold wind blows and the shadows fall
I know I'll be safe here inside your arms

You're my guiding star, that's what you are
No mountain too high, no distance too far
And every dream, every fantasy
Could never bring what you bring to me

Now I believe in miracles
Gotta believe in magicals
Only when you're here with me
Heaven gives me what I need
Shine a light by an endless sun
I know you're my only one
Where you go that's where I'll be
And miracles will follow me

Follow me

Now I believe in miracles
Gotta believe in magicals
Only when you're here with me
Heaven gives me what I need
Shine a light by an endless sun
I know you're my only one
Where you go that's where I'll be
And miracles will follow me

Now I believe in miracles
Gotta believe in magicals
O nly when you're here with me
With Meeeeeee
Shine a light by an endless sun
I know you're my only one
Where you go that's where I'll be
M iracles will follow me

Follow me

Miracles will follow me

~Gracia - I believe in miracles


Нямам какво друго да кажа.

My sweet 18

Дам. Аз официално от седмица и два дни съм на осемнайсет. Цели осемнайсет. моите осемнайсет. и, за да не задълбавам в излишни подробности, ще ви разкажа как точно станах на осемнайсет, защото за мен наистина беше много много специално.
Нищо, че принципно би било по-умно да започна с малко предистория, но тъй като имах глупостта да дам този блог на някои хора... еееми, като съм тъпа овца, ... да кажем че просто няма да го направя. Иии така....
... бях поканена на ресторант по случай бала на Ани и Крис, така че в неделя (24.05), приблизително в 17 часа, бях в Несебър. За неинформираните- всяка една неделя при мен е някаква такава супер нестандартна и специална и свързана с една тайна думичка, но, уотевър. Хапнахме и пийнахме, изпратихме абитуриентката на бал, моя милост успя да се загуби в Несебър(нищо чудно на този свят). Това се слуи до към 21 часа, когато Денис се върна от Слънчев Бряг. С него се познавахме от предишното ми ходене на към великия Север, така че доста дълго си приказвахме с родата и другите. След това отидохме да разхождаме Бена (дакелът на Денис, който по една случайност, се влюби в роклята ми), и си говорехме за Gossip Girl и разни други такива забавни сериалчета. И беше яко. XD
След като прииключихме разходката, която беше доста дълга според моите нови (тогава) чехли, се върнахме в ресторанта и станахме цветарки. XD Е, предполагам, че аз станах цветарка, защото Денис носеше само един букет и една роза, но нвм. ;))
Та, бях цветарка. Занесохме значи ние всичките подаръци и принадлежности в къщата на Анито, след което погледахме телевизия и отидохме на спирката, за да хванем автобуса за Слънчев бряг, който тръгваше в бединайсет, демек едичн час преди официално да съм an adult. На спиртката Денис ме запозна с няколко души, но сега си спомням само Си(си)мона, която ми е заек. Лол. Другите да ме извиняват. Моята нагълтала се с кола /и не само/ натура явно няма чак толкова добра памет.
В автобуса няма да мога да ви обясня колко се хилихме, защото просто не мога да измисля правилните думи дори и сега, повече от седмица по-късно. Та, слязохме си ние в центъра на Съни Бийч, и тъй като имахме доста време от порядъка на повече от час, решихме да се помотаме. Отново ще ви спестя малко подробности относно мотането, защото постът и без това ще бъде прекалено дълъг, но мога да ви кажа, че общо взето се стигна до моето шляпане "боса по асфалта" и отиване до моста за самото посрещане на моето дълго(не)очаквано пълнолетие. Естествено, то беше посрещнато много подобаващо с викове и почти удушаваща прегръдка от страна на Денис и "я, лилави фойрверки" от моя. Е, то нямаше само лилави фойрверки, но тъй като лилявото си е моят цвят, аз тях отчитах.
И така, аз станах на осемнайсет и се обявих по възможно най-самодоволният на света начин за придружителка на Денис. XD След което се превърнах в телефонна централа. за малко де. Успях да говоря с наще, при което татко случайно чу гласа на Денис и го покани да "пият по една ракийка". xD. Чух се и с баба, и получих доста добро количество есемеси по случай голямото събитие. По-късно отидохме до Барчело (хотелът, където бяха моите скъпи луди абитуриенти). Чакахме доста на входа, а аз набързо за малко да удуша горкия Живко, но както и да е. Анито и Грищо обаче останаха в хотела, докато Крис, Рачето, Весито и още някой, не помня точно кой ( май беше Павлинка, но не съм 100% сигурна), запрашиха към дискотека Лазур, където се озовахме по-късно и аз и Денис. Което беше невероятно забавно.
И тогава най-нарая аз и моята безценна луда биефеф се събрахме. Което беше много върховно. След около час и едно питие Ани и Гришо се присъединиха към нас. И тогава се почна лудата част. Май имаше един пилоон... и аз и Крис и Денис май бяхме някъде около него. Ама няма да ви кажа колко много танцувахме, щото пръстите на краката ми още крещят като се сетят за онова хаус парти. иии, в четири и нещо излязохме навън, броейки до 12 и 18 (последното в моя чест, ъф корс). И тогава дойде историята с гларуса Гошо и приятелката му Пепа. Ще ви я спестя, защото това е милиарди пъти по-смешно, докато го гледаш. Тъй чеее... :P Та, после се опитахме да се промъкнем в стаите в хотела. Струваше си опита, макар е ни хванаха и ни поискаха личните карти. При което чакахме като захвърлени на дъжда котенца. Е, дойде Ани и ни вкара в пияно бара, където имаше готини меки възглавнички и се видях с Мимету, която беше меко казано почти труп. xD.
И тъй като беше студено, нашата луда компания се премести на плажа в пет сутринта, за да посрещне изгрева, какъвто разбира се не последва. Но за сметка на това имаше много прекрасни облаци, които не снимахме, защото нямахме с какво.
И, общо взето, така започна моята осемнадесета година на тази земя. С много промени. И с "Един петел си чешеше баджака с тел..." (миличко, просто не можах да устоя (angel))
А, да, и още нещо. само едно.

I miss you. I just can't get you out of my mind.
I know it's a mistake. I know I am stupid.
But I still do...
I won't say this three words loud.
I just can't. It would be wrong.
Wrong for you, late for me.
A new eternity must be.
To wait for you... to stay with me.
To start a neverending dream.
And passion, passion. All around.
Coming with a magic sound.

Последното. От сега. Мисля, че думите в него са напълно достатъчни, за да илюстрират цялото нещо, което става в побърканата ми душа, която ще ходи на КАЛИАКРА РОК ФЕСТ 2009!!!