От няколко седмици (а мо0же би и повече) не съм писала в този си блог. Може би няма за какво да пиша, ще кажат някои незапознати. Но всъщност има адски много неща, за които искам да пиша, но и същевременно не искам. Лол. Тя е една дъълга и сложна... направо да не ви е на главата.
Е, на моята си е де. Но е забавна цялата сложна история.
Която пък няма да разкажа, защото тези, които трябва да знаят, я знаят. Иии да.
Май моят велик пост ще се сведе именно до тези няколко изречения, които не знам защо пиша. Всъшност знам, да, даже мога да кажа, че съм наясно, лайк напълно наясно, но няма никакво значение. И преди отново да съм се отвеяла нанякъде, ще кажа, че си правя нов блог, който си е само и единствено за мен. А също и нов скайп. Пак по същите причини, защото имам нужда от промени преди началото на последните ми 6 месеца даскало. Имам нужда от тези промени.
Трябват ми.
Не че това лято не се промених неимоверно много, не че не станах по-добър човек от преди (и много по-лоша дъщеря, но нвм.)И все пак си обичам лилавия блог. Знаете ли какво? Ще си го запазя. Да, с всичките спомени, излияния, сдухвания и бла-бла, за да ми напомнят за грешките, които няма отново да допусна, за да ми напомнят за хубавите моменти. За да не изгубя себе си. И от утре заповам да си водя дневник. Мой си, таен, скрит на строго секретно място.
Не някъде, където всеки да го чете.
Другото нововъведение?
Ще ходя в Румъния. И да. След 4 дена в Каварна има концерт на Рейнбоу. Исках да съм там. Можеше да съм там. Но няма да стане. И да, парите са най-гадното нещо на света, особено когато ги нямаш.
Но пък ме чакат доста неща през тази учебна година, така че няма чак такова голямо значение. Просто ще съм си аз и точка по въпрос. И сега, довиждане на моите излияния, и здравей на изкуството.
вторник, 1 септември 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
