There's times in human's life when they ask themselves what they want. Most often is that when you have to decide something very important about you, about the ife you live. In times like these you're wondering what would happen if you had reacted different, if you had chosen the other way.
Because there is always more than one possible thing to do, there's always more than one way to go, always more than one person to fight for.
So, before it is too late, i will write the things I want from my life, so that i wouldn't be able to forget them.
Firtsly, I would like to become a famous writer and I don't think that it would be so difficult.
Secondly, I would like to live somewhere in England, but if I don't receive this possibility, I would prfer Varna or Sofia.
Thirdly, I don't want to feel sorry about what I have done, because the most important thing is what I Will do.
Fourthly, I want to be best friends with Chris Forever.
Fifthly, I don't want to have everything. I want to have enough to be happy.
Next, it would be good if i could find my soulmate. Soon.
And last but not least, I want to live trough everything with a smile.
That's all i want. Nothing more, nothing less. Just enough for me to be happy and to live in my world, whare I decide what to do and how to do it.
Зайчета за всички,
Усмивка.
понеделник, 10 август 2009 г.
вторник, 4 август 2009 г.
Размисли и пасти xD
Мда, малко странно звучи, но с удоволствие бих размишлявала, докато ям паста за закуска... или за обяд... или за вечеря... или за закуска между храненията... ама, неее! Заради противния жълт антибиотик трябва да се чака до девет часа, щото той бил специален, и трябвало да се ръба заедно с храната (не че е вкусен или подходящ за ръбане, но нвм.) И така моя гладна (не)милост се чуди какво да прави докато стане девет, затова реши да поразмишлява усмихнато. Отново. Не че в това има нещо лошо, макар че стомахът ми доста мрънка xD
Човек би казал, че и аз като един динозавър от семейство Флинтстоуин имам 3 стомаха xD ОМФГ, говоря за храна! (пиша би било по-точно понятие) Освен това Мисля за храна и се чудя дали храната за душата е доър заместител на тая, която може да се ръба, да има вкус на тортичка, или на мартиниии (без маслиниии) *размечтав*
Мдаа, такива и още други щуротии мисли моето болно (и гладно) съзнание.
И все още съм щастлива. Което е хубаво.
И сънувах наистина реално нещо. Аз винаги сънувам наистина реални неща, като изключим онова с Едуард и бедната ми сготвена котка (май това беше моментът, когато съвсем сериозно отказах месото.)
***
(след 2 часа и един банан)
Май сероизно ще взема да се скарам на себе си! Изядох само един банан, колкото да закуся, но пък ми е весело, защото бананите са симпатични палми. Ми да. Нали знаете, растат на палми. Така де.
Пак говоря несвързани работи, но това вероятно е защото размишлявам. А, да... и сиропът ми почти свършиии... вероятно утре ще ми купуват дръг. Пфу! няма пък да имам бронхит пневмония или както там се наричаше, но и няма да пия шибания сироп, след като свърши. Мухаха! И ще ям пасти! Даже ей сега ще изтичам до магазина да си купя една ! Пък!
И дано скоро някой да дойде, защото не е чак толкова забавно да се хилиш самичък^^. Е, всъщност, както казва един приятел, това да скучаеш е да имаш липса на теми за разговор със самия себе си, което аз лайк нямам. xD
Така че, отивам за пасти (или нещо пастесто)
уиш ми лък и зайци за всички,
Усмивка.
А, и специално за вас,
Едуард.
Човек би казал, че и аз като един динозавър от семейство Флинтстоуин имам 3 стомаха xD ОМФГ, говоря за храна! (пиша би било по-точно понятие) Освен това Мисля за храна и се чудя дали храната за душата е доър заместител на тая, която може да се ръба, да има вкус на тортичка, или на мартиниии (без маслиниии) *размечтав*
Мдаа, такива и още други щуротии мисли моето болно (и гладно) съзнание.
И все още съм щастлива. Което е хубаво.
И сънувах наистина реално нещо. Аз винаги сънувам наистина реални неща, като изключим онова с Едуард и бедната ми сготвена котка (май това беше моментът, когато съвсем сериозно отказах месото.)
***
(след 2 часа и един банан)
Май сероизно ще взема да се скарам на себе си! Изядох само един банан, колкото да закуся, но пък ми е весело, защото бананите са симпатични палми. Ми да. Нали знаете, растат на палми. Така де.
Пак говоря несвързани работи, но това вероятно е защото размишлявам. А, да... и сиропът ми почти свършиии... вероятно утре ще ми купуват дръг. Пфу! няма пък да имам бронхит пневмония или както там се наричаше, но и няма да пия шибания сироп, след като свърши. Мухаха! И ще ям пасти! Даже ей сега ще изтичам до магазина да си купя една ! Пък!
И дано скоро някой да дойде, защото не е чак толкова забавно да се хилиш самичък^^. Е, всъщност, както казва един приятел, това да скучаеш е да имаш липса на теми за разговор със самия себе си, което аз лайк нямам. xD
Така че, отивам за пасти (или нещо пастесто)
уиш ми лък и зайци за всички,
Усмивка.
А, и специално за вас,
Едуард.
понеделник, 3 август 2009 г.
She's happy
Малко размисли за щастието...
Това да си щастлив е нещо просто. Естествено. Леко и приятно като дишането. Спокойно. Забавно.
Защо съм щастлива?
Може би най-накрая намерих покой, какъвто исках от години. Може би най-накрая се чувствам истински пълноценен човек. И защо? Причините са хиляди. Може би на първо място е лятото. Атмосверата на забързан и мързелив живот едновременно, отпускащата заетост на това да играеш волейбол на плажа, или просто да се излежаваш под дебелата сянка на някой чадър. Ритъмът на едно човешко сърце, толкова близо до теб и едновременно толкова далеч, макар да знаеш, че е тук. Това сърце е твоето? Чуваш ли го?
Щастие. Мечти. Вдъхновение.
Три думи, които неизменно вървят в едно изречение. Аз съм щастлива.
Промените са милиони. Милиарди милиони даже, бих казала. Най-накрая предишното ми Аз и сегашното ми аз някак си си намериха мястото. Просто трябваше да погледна. Светът ми е странен. Бронхитът ми е гаден. И все пак съм по-щастлива от когато и да било. Имам приятели. Имам дом. Изкарах шибания изпит. Свободна съм като някоя птичка, а това усещане е толкова незаменимо и прекрасно, че не знам как даже да успея да сваля усмивката от лицето си и да се опитам поне за малко да мисля сериозно за бъдещето си.
И все пак, защо ми е бъдещето, когато мога да съм щастлива тук, сега? когато мога да се радвам дори на малките неща. Когато мога да подминавам болките със смях и да се отървам от иронията бавно, но сигурно? Нищо, че нещата са наистина иронични. Мога само да им се смея и да мечтая да бяха различни. Макар че мисля, че нищо не би било същото, ако не бяха такива. Ако всички лоши неща не се бяха случили, щях ли да оценя добрите? Не. Просто щях да бъда поредният мрънкащ човек на тази планета, което изобщо не би й помогнало.
Сега обаче съм един щастлив мрънкащ човек. Знам, че има някого там, на когото наистина му пука за всичко, за което му говоря... било то и просто да бръщолевя разни неща от типа на това как ще излея сиропа против кашлица в мивката. Не оценявах това преди. Само че няма да съжалявам, защото сега си е точно както би трябвало да бъде. Аз знам. И това ми стига, за да съм щастлива.
Зайчета за всички,
Плам
Това да си щастлив е нещо просто. Естествено. Леко и приятно като дишането. Спокойно. Забавно.
Защо съм щастлива?
Може би най-накрая намерих покой, какъвто исках от години. Може би най-накрая се чувствам истински пълноценен човек. И защо? Причините са хиляди. Може би на първо място е лятото. Атмосверата на забързан и мързелив живот едновременно, отпускащата заетост на това да играеш волейбол на плажа, или просто да се излежаваш под дебелата сянка на някой чадър. Ритъмът на едно човешко сърце, толкова близо до теб и едновременно толкова далеч, макар да знаеш, че е тук. Това сърце е твоето? Чуваш ли го?
Щастие. Мечти. Вдъхновение.
Три думи, които неизменно вървят в едно изречение. Аз съм щастлива.
Промените са милиони. Милиарди милиони даже, бих казала. Най-накрая предишното ми Аз и сегашното ми аз някак си си намериха мястото. Просто трябваше да погледна. Светът ми е странен. Бронхитът ми е гаден. И все пак съм по-щастлива от когато и да било. Имам приятели. Имам дом. Изкарах шибания изпит. Свободна съм като някоя птичка, а това усещане е толкова незаменимо и прекрасно, че не знам как даже да успея да сваля усмивката от лицето си и да се опитам поне за малко да мисля сериозно за бъдещето си.
И все пак, защо ми е бъдещето, когато мога да съм щастлива тук, сега? когато мога да се радвам дори на малките неща. Когато мога да подминавам болките със смях и да се отървам от иронията бавно, но сигурно? Нищо, че нещата са наистина иронични. Мога само да им се смея и да мечтая да бяха различни. Макар че мисля, че нищо не би било същото, ако не бяха такива. Ако всички лоши неща не се бяха случили, щях ли да оценя добрите? Не. Просто щях да бъда поредният мрънкащ човек на тази планета, което изобщо не би й помогнало.
Сега обаче съм един щастлив мрънкащ човек. Знам, че има някого там, на когото наистина му пука за всичко, за което му говоря... било то и просто да бръщолевя разни неща от типа на това как ще излея сиропа против кашлица в мивката. Не оценявах това преди. Само че няма да съжалявам, защото сега си е точно както би трябвало да бъде. Аз знам. И това ми стига, за да съм щастлива.
Зайчета за всички,
Плам
Абонамент за:
Публикации (Atom)
