She's happy

Малко размисли за щастието...
Това да си щастлив е нещо просто. Естествено. Леко и приятно като дишането. Спокойно. Забавно.
Защо съм щастлива?
Може би най-накрая намерих покой, какъвто исках от години. Може би най-накрая се чувствам истински пълноценен човек. И защо? Причините са хиляди. Може би на първо място е лятото. Атмосверата на забързан и мързелив живот едновременно, отпускащата заетост на това да играеш волейбол на плажа, или просто да се излежаваш под дебелата сянка на някой чадър. Ритъмът на едно човешко сърце, толкова близо до теб и едновременно толкова далеч, макар да знаеш, че е тук. Това сърце е твоето? Чуваш ли го?
Щастие. Мечти. Вдъхновение.
Три думи, които неизменно вървят в едно изречение. Аз съм щастлива.
Промените са милиони. Милиарди милиони даже, бих казала. Най-накрая предишното ми Аз и сегашното ми аз някак си си намериха мястото. Просто трябваше да погледна. Светът ми е странен. Бронхитът ми е гаден. И все пак съм по-щастлива от когато и да било. Имам приятели. Имам дом. Изкарах шибания изпит. Свободна съм като някоя птичка, а това усещане е толкова незаменимо и прекрасно, че не знам как даже да успея да сваля усмивката от лицето си и да се опитам поне за малко да мисля сериозно за бъдещето си.
И все пак, защо ми е бъдещето, когато мога да съм щастлива тук, сега? когато мога да се радвам дори на малките неща. Когато мога да подминавам болките със смях и да се отървам от иронията бавно, но сигурно? Нищо, че нещата са наистина иронични. Мога само да им се смея и да мечтая да бяха различни. Макар че мисля, че нищо не би било същото, ако не бяха такива. Ако всички лоши неща не се бяха случили, щях ли да оценя добрите? Не. Просто щях да бъда поредният мрънкащ човек на тази планета, което изобщо не би й помогнало.
Сега обаче съм един щастлив мрънкащ човек. Знам, че има някого там, на когото наистина му пука за всичко, за което му говоря... било то и просто да бръщолевя разни неща от типа на това как ще излея сиропа против кашлица в мивката. Не оценявах това преди. Само че няма да съжалявам, защото сега си е точно както би трябвало да бъде. Аз знам. И това ми стига, за да съм щастлива.

Зайчета за всички,
Плам