Аз или тя?

Аз ли съм тази, която върви така натам? Сигурно. Интересно защо обаче не усещам как краката ми се движат натам. Но къде е това натам? Има ли посока? Сякаш не съм господарка на собственото си тяло и дух. Да. Дори и дух. Защото сега, когато дупката я няма, има нещо друго. Нещо, което не е болезноно. Но и нищо, което мога да контролирам.
Аз. Аз, треперещата от студ или вълнение. Тя, която направляваше крачките ми. Аз, която не усещаше ръцете си. Тя, която без усилие вдигаше бутилката и пиеше все повече и повече, носейки забравата. Аз, която нямах спомени. Тя, която не се нуждаеше от тях. Аз, блуждаещият дух, който иска да върне времето назад. Тя, която нямаше бъдеще в миналото. Аз, обръщащата се винаги назад. Тя, която се бореше с всичко онова, което бях аз.
Тя. Тя беше прекрасна. Аз-не. Тя не можеше да изпитва съжаление. Аз можех само да повтарям колко съжалявам. Тя не вярваше в нищо освен себе си. Аз бях доверчива и глупава.
Дъждът се сипе по лицето ми. Но не съм сигурна, е това е моето лице. Има голяма вероятност да е нейното. Косата ми е мокра и започва да се къдри на места. Нейната коса е права. И оперфектна. И тя не прилича на булонка.
Шепна нещо в тъмното. Опряна на нечие рамо. Дори не знам какво говоря. Надявам се тя бда знае. Тя да може да ме прибере вкъщи. Налага се. Аз няма да мога сама.