Той

Оттук нататък смятам да деля живота си на това до миналия петък, и след него. Точка. Реших го окончателно, защото усещам, че Тя надделява в мен. Това е много добре. Не, дори повече от много добре. Защото Тя май се влюби. Не сме напълно сигурни все още, нито знаем дали има някакви надежди, но все пак е нещо. Мнооого по-добре от нищо. Все пак това е живот, значи трябва да се живее. И да се бориш за това... струва си, мисля. Е, то определено си струва да промениш едни навици и да се сдобиеш с други, дори и целта ти да е да откриеш Принца на бял кон.
Всяко момиче си е мечтало за него. И дори и пораснало, пак го търси. Единствения. Неповторимия. Няма значение, дали той ще язди... магаре, дали ще бъде идеален във всяко отношение и каквото и да е. Той ще бъде просто Той.
Няма да му трябват нито титли, нито някакви специални качества. Дори може да не попаднеш на него точно като в обикновения холивудски сюжет с блъскането в офиса или където и да е по улицата. Банално. Може да се познавате отдавна. Може да сте се срещнали случайно чрез общи приятели. Може да си направила някоя гигантическа изцепка. Всичко е възможно. Но фактът, че Той е Твоят принц, го усещаш. Дори и в момента статусът му да е "зает". Все някога ще се освободи. И знаеш, че тогава ще дойде твоят час. Просто е като естествения импулс да станеш сутрин и да се протегнеш, например.
Не звучи особено идилично, особено когато ти си в ролята на чакащото същество, а и със сигурност не е. Но ако толкова държиш да не чакаш за Него, риби в морето бол... само ти трябва здрава въдица и добра стръв. Та, както казвах, за всяка от нас, мили дами, си има принц. А вие, господа, е точно вие де, там със симпатичното нещо (забравих думата), обърнете малко внимание на горките дами де. Няма нужда цял ден да се снимате и после, когато някоя дама е така любезна да ви услужи с телефона си и забрави картата му с памет във вашия, или обратното, да вдигате вой до небесата, преди тя даже да е успяла да разгледа какво има във въпросната карта с памет, нали така?
Да, някои принцове са упорити, но в това им е чара. Други пък толкова силно копнееш да ги видиш отново, но не помниш какво си казала или правила и дали е етично, че си умираш от притеснение. Е, да, животът в търсене на Единствения е приятен. И вълнуващ, и весел. Мнооого весел. Най-веселото нещо обаче си остава задоволството, когато го откриеш. ;))